Първи български симпозиум по Теле’Драма 04 – 05 юни 2022 г.

Няма как да ви покажем процеса поради съображението за конфеденциалност, но можем да  ви направим съпричастни с атмосферата през отзивите на участниците и снимките, за коитo имаме съгласието на присъстващите:

“Скъпи приятели!

За Първия симпозиум по Теле’Драма в България повечето от Вас говореха като за пътуване.

Едно приятно пътуване в компания от приятели. И какво по-добро от движение напред, по време на което наблюдаваш, обсъждаш, споделяш идеи, задаваш въпроси, вълнуваш се, забавляваш се, получаваш подкрепа и даваш подкрепа. Надяваш се преживяването да се повтори.

Искам да споделя думите за преживяванията на участниците в нашия с Лилия Мирева уъркшоп, обединени в едно изречение:

Магията на живота е в цветовете, които дават възможност и смисъл, когато всичко друго може да почака!“

Жанета Николова

Социален работник, психолог и Теледраматист.

„Първият български симпозиум по Теле’Драма отвори страхотни възможности за обмяна на опит и знания. Имах възможност да представя, заедно с колеги вълнуващи уъркшопи свързани с психосоматиката и страха от успеха. Процесът онлайн премина много гладко и осигурихме пространство, в което да мислим, творим и търсим отговори чрез преживявания. С нетърпение очаквам нови възможности за обучения на колеги и приложението на психодраматичната техника онлайн.“

Александрина Милчева

„Благодаря за преживяването!

Радвам се, че бях част от това приключение с истински Теледраматисти. Това бяха два дни изпълнени със смисъл и нови възможности. Научих много , за себе си и за другите, взех си много техники и инструменти за работа и срещнах приятели. В очакване съм за следващо пътуване и вярвам, че ще бъде още по- вълнуващо!“

Царина Иванова

„Изненадана съм колко  интензивен и смислен процес протича при работата онлайн. За мен беше ново, обогатяващо и много интересно.

Поздрави!“

Гери – Гергана Иванова

„Здравейте Даниела Симонс и Даниела Тахирова,

Искам да ви благодаря за високата чувствителност и професионализма. За това, че умеете да вадите най-доброто от хората с които работите и обучавате.

В изминалия симпозиум всяка тема беше интересна и това, че трябваше да избираме от паралелни уъркшопи беше ограничаващо. Това ме подсети за една практика, която зная от мое младежко обучение в мениджмънт в културата. Събитията – различни уъркшопи се въртят на полугодие. Може темите да се представят от различни екипи в различните издания за годината. Така всеки, който желае може да се потопи в темата, която е пропуснал. Това се планира много внимателно. Мога да помагам с логистиката на една такава програма и с администрирането, ако се наложи. Спомням си колко впечатлена бях от високото ниво, което поддържаха в Австрия, Виена.

Искате да споделя впечатления от симпозиума? Възхитителна работа наблюдавах. Няма да коментирам пленарните сесии – там бяхме всички. За всеки уъркшоп ще опитам да напиша нещо. Аз влязох в следните:

• на Алекс и Виолета – „Пътят на болестта, от тялото към думите“

• Ваня и Алекс – „Страх от успеха или когато успеха срещне страха – съюзници или врагове“

• на Лили и Жани – „Всичко може да почака“

Алекс и Виолета бяха перфектни. Постигнаха изключителен синхрон. Много фино си подаваха воденето. И представянето на темата беше изключително интересно. Има огромен потенциал в този екип и тази тема.

Ваня и Алекс успяха да отключат потенциала на групата и да я преведат през темата и също се получи много добре. При тях имаше предизвикателства от техническо естество – изключени камери на участници, които нямаха опит сТеле‘Драма. Въпреки това, благодарение на водещите и групата не загубихме от това, всички останахме до края, въвлечени, заинтригувани… Груповата динамика си вървеше и имахме реакции за работа с попадения и при  изключена камера. Вълнуващо, пълно и ползотворно!

Работата и темата на Лили и Жани също има голям потенциал! Внесоха невероятно настроение за начало на уъркшопа и финал на симпозиума, въпреки дълбочината с която работиха темата.

Всеки един от екипите събуди желание да съм част от процеса на създаване на уъркшоп с тях. Много вдъхновяващо! Отдавна не съм се чувствала така жива и привлечена.

А сега едно предизвикателство от мен.

Върти ми се идеята да оформим проект, нещо като виртуален брейнсторминг и разработване и представяне на темата „Възможен ли е мирът в мен и извън мен“ от различни екипи Теледраматисти. Темата заслужава внимание и има огромен потенциал както като начин на представяне, така и като глобален ефект за постигане на повече мир в света.

Когато предложих тема за нашия екип, далеч не настоявах да е тази. И съвсем умишлено подходих в анонсирането и с текст взет от Интернет. Този текст е лесен за възприемане и представя по достъпен начин според мен идеята защо мирът е трудно постижим и че се постига с лична осъзнатост и стремеж към духовно израстване. Не зная дали това не внесе несериозна нотка, не ми е било такава целта. Темата се хареса, но в процеса на разработване на уъркшопа за симпозиума разбрах много неща. Някои от тях:

– Всеки има различна нужда и разбиране и подхожда с различна задълбоченост;

– Интерпретира я според собствените си разбирания и стига до там, до където може;

– Представянето и в екип, разкрива повече, от колкото ако се представя индивидуално;

– Заслужава си времето отделено за мислене, работа, опит…

Изброяването може да продължи. Най-важното – темата „Постижим ли е мирът в мен и извън мен“ има потенциал и заслужава да се предизвика Теле‘Драматичната общност. Кой друг, ако не ние можем да бъдем миротворци!

Надявам се можем да продължим да се предизвикваме творчески и това да се получават чудесни неща!

Ваша:“

Славена Попова