Последните години все повече работя с училищни екипи по темите, свързани с ИСРМ – идентифициране на рискове, работа с деца в риск и взаимодействие между институциите.
Всеки път си тръгвам с едно и също усещане.
Колкото и добре да са разработени нормативните документи, алгоритмите и формулярите, те не могат да подготвят хората за най-трудната част – срещата с човека.
Учителите, психолозите, педагогическите съветници, социалните работници и директорите не работят с „рисков фактор“. Те работят с момче, което отказва да влиза в час. С майка, която вече не вярва на училището. С баща, който влиза ядосан в кабинета на директора. С колега, който е прегорял. С клас, който постепенно изключва едно дете.
Това не са казуси на хартия.
Това са живи системи.
И именно тук за пореден път се убеждавам колко актуални остават класическите инструменти на Джейкъб Леви Морено – социометрията и социодрамата.
Те не са просто методи от историята на психодрамата.
Те са практически инструменти за разбиране на човешките отношения.
Докато в традиционното обучение говорим за конфликтите, в социодрамата започваме да ги преживяваме в защитена среда.
Докато анализираме факторите за риск, социометрията ни показва как тези фактори се разполагат в реалната човешка мрежа.
Кой стои сам?
Кой носи прекалено много отговорности?
Кой няма доверие в институцията?
Кой се страхува да поиска помощ?
Кой се чувства обвинен още преди разговорът да е започнал?
Това не може да бъде измерено само с чеклист.
По време на последното обучение участниците сами конструираха социалната карта на училището чрез роли – учител, ученик, родител, директор, съученик, лидер, дежурен, натовареник, образцов ученик и още много други позиции, които ежедневно съществуват в училищния живот.
Постепенно започнаха да се появяват темите, които най-често остават невидими зад документацията:
- страхът на учителите;
- страхът от отмъщение;
- родителите в училище;
- чувството за безсилие и претоварване.
Именно тогава разговорът престана да бъде теоретичен.
Хората започнаха да говорят като хора, а не като представители на институции.
Може би точно това е големият принос на Морено и днес.
Социометрията не пита само „Какъв е проблемът?“
Тя пита:
„Как са свързани хората помежду си?“
А социодрамата добавя още един въпрос:
„Коя роля може да промени ситуацията?“
В работата по ИСРМ често очакваме учителите да преминат през изключително сложни ситуации, без да сме им дали пространство да упражнят тези срещи предварително.
Все едно изпращаме хора боси през огън и след това се чудим защо се страхуват да направят следващата крачка.
Затова вярвам, че подготовката на училищните екипи не трябва да се изчерпва с познаването на нормативната рамка.
Тя трябва да развива способността за среща, за диалог, за поемане на различни роли и за разбиране на динамиката в групата.
Защото именно там започва истинската превенция.
Благодарим на Академия КАРАБОВ, както на РУО МОНТАНА И ВРАЦА за възможността да реализираме тези обучения.
📷 Повече снимки от обучението можете да разгледате във Facebook албума
