Skip links
731397855 1759290952173993 259660745546897695 n

Когато формулярите не са достатъчни: защо социометрията и социодрамата остават незаменими в работата по ИСРМ

Последните години все повече работя с училищни екипи по темите, свързани с ИСРМ – идентифициране на рискове, работа с деца в риск и взаимодействие между институциите.

Всеки път си тръгвам с едно и също усещане.

Колкото и добре да са разработени нормативните документи, алгоритмите и формулярите, те не могат да подготвят хората за най-трудната част – срещата с човека.

Учителите, психолозите, педагогическите съветници, социалните работници и директорите не работят с „рисков фактор“. Те работят с момче, което отказва да влиза в час. С майка, която вече не вярва на училището. С баща, който влиза ядосан в кабинета на директора. С колега, който е прегорял. С клас, който постепенно изключва едно дете.

Това не са казуси на хартия.

Това са живи системи.

И именно тук за пореден път се убеждавам колко актуални остават класическите инструменти на Джейкъб Леви Морено – социометрията и социодрамата.

Те не са просто методи от историята на психодрамата.

Те са практически инструменти за разбиране на човешките отношения.

Докато в традиционното обучение говорим за конфликтите, в социодрамата започваме да ги преживяваме в защитена среда.

Докато анализираме факторите за риск, социометрията ни показва как тези фактори се разполагат в реалната човешка мрежа.

Кой стои сам?

Кой носи прекалено много отговорности?

Кой няма доверие в институцията?

Кой се страхува да поиска помощ?

Кой се чувства обвинен още преди разговорът да е започнал?

Това не може да бъде измерено само с чеклист.

По време на последното обучение участниците сами конструираха социалната карта на училището чрез роли – учител, ученик, родител, директор, съученик, лидер, дежурен, натовареник, образцов ученик и още много други позиции, които ежедневно съществуват в училищния живот.

Постепенно започнаха да се появяват темите, които най-често остават невидими зад документацията:

  • страхът на учителите;
  • страхът от отмъщение;
  • родителите в училище;
  • чувството за безсилие и претоварване.

Именно тогава разговорът престана да бъде теоретичен.

Хората започнаха да говорят като хора, а не като представители на институции.

Може би точно това е големият принос на Морено и днес.

Социометрията не пита само „Какъв е проблемът?“

Тя пита:

„Как са свързани хората помежду си?“

А социодрамата добавя още един въпрос:

„Коя роля може да промени ситуацията?“

В работата по ИСРМ често очакваме учителите да преминат през изключително сложни ситуации, без да сме им дали пространство да упражнят тези срещи предварително.

Все едно изпращаме хора боси през огън и след това се чудим защо се страхуват да направят следващата крачка.

Затова вярвам, че подготовката на училищните екипи не трябва да се изчерпва с познаването на нормативната рамка.

Тя трябва да развива способността за среща, за диалог, за поемане на различни роли и за разбиране на динамиката в групата.

Защото именно там започва истинската превенция.

Благодарим на Академия КАРАБОВ, както на РУО МОНТАНА И ВРАЦА за възможността да реализираме тези обучения.


📷 Повече снимки от обучението можете да разгледате във Facebook албума

Разгледай
Дръпни