Здравейте! Пиша Ви по следния повод: с мъжа ми имаме син от два месеца. Всичко върви наред засега, но се оказва, че със съпруга ми имаме някои различия в мнението си как да го отглеждаме оттук нататък. Аз смятам, че трябва да го възпитаваме по-скоро в полова неутралност, отколкото да му вменяваме от малък, че той е мъж и поради тази причина трябва да си играе само с играчки за момчета например, или пък да го обличаме само в синьо. Мъжът ми, напротив, отсега е ужасен, ако малкият реши да има „женски“ занимания в бъдеще. Имам една кукла от детството си, която сложих в креватчето на сина ни, но съпругът ми я махна оттам, понеже той не трябвало да си играе с кукли. Та искам да Ви питам: трябва ли ние, родителите, да възпитаваме полово децата си, или можем да ги оставим те сами да решат как да растат и с какво да си играят? Има ли граници, които не бива да преминаваме в едната или другата посока?
Аделина
Здравейте, Аделина,
Първо си отговорете на въпроса защо тази тема за половостта Ви затруднява. Защо възникват спорове? Чувствате ли се неуверена като майка и жена или е нещо трето? Защо мъжът Ви е „ужасен“ от вероятните „женски“ занимания на сина Ви?
Детето се ражда с определен биологичен пол. Така че на едно генетично ниво, Вие вече сте го „предопределили.“ Освен това, всяко дете унаследява от родителите си и определени начини на поведение и вярвания – какво и как се държи една жена, какво и как прави един мъж. Както и взаимоотношенията. Дори и да не „налагате“ определени модели и вярвания, детето, наблюдава и после прилага…От майчината и бащината тенденция и тяхното претворяване у детето ще възникне нещо трето – нещо, което след пубертета ние наричаме аз концепция или идентичност. Много важна част от идентичността е въпросът „Aз момиче ли съм или съм момче?“ Когато тялото и психичният пол са различни, обикновено животът за тези личности е труден и страдателен – обществото не толерира подобни взаимоотношения, трудно е ако решиш да имаш деца и още..
Друго съображение, което трябва да имате предвид е, че половете се различават. От това произхождат специфики. Това, което може да направи момичето, го не може момчето и обратното.
С други думи най-важното при формирането на половата идентичност на детето са партньорските Ви взаимоотношения, защото те поставят нормата и детето ги копира, наблюдавайки Ви. След това е важно да няма табу върху говоренето за пола. Би трябвало да се чувствате удобно и уверено да отговорите на въпросите, ако Вие самите сте наясно със своята мъжественост и съответно женственост. Табуто обаче трябва да се разпростира върху интимността.
Не знам какво точно разбирате под „полово неутрално“ възпитание. Сигурна съм обаче, че за отглеждането на дете са необходими двама, две тенденции, така детето има алтернативи и възможност за корекция, ако има крайности. А играчките са само вход към въображаемия свят на символите и игрите. Чрез тях децата разрешават своите вътрешни конфликти, включително и полово детерминираните. От тази гледна точка е важно играчката да я има и съответно да няма забрана върху играта. Детето ще намери своя път – ако няма багер, ще използва матрьошка, ако няма матрьошка ще използва конструктор.
В резултат би трябвало детето да знае и познава своя пол. Да се чувства комфортно в него и да го уважава. Същото важи и за противоположния.
Даниела
Публикувано на
https://veronikadeneva.com/psihologicheski-konsultacii-s-daniela/
2 Responses
Здравей те имаме син на 3 години и постоянно гледа клипове за момичета даже и се държи по някога в смисъл, като танцува или чупки с ръцете като момиче много се притесняваме .И като го оставям при майка ми тоез при баба му там си прави коса от тениската .колкото и да му забранява ме пак гледа момичешки клип чета и незнам какво да правим.
Здравейте,
благодаря ви за доверието и за това, че споделяте тревогата си. Разбирам колко объркващо и плашещо може да бъде за родители да виждат поведение, което не разбират или което не съвпада с очакванията им.
Първо и много важно: на 3 години децата **не изграждат полова идентичност по начина, по който ние, възрастните, я разбираме**. В тази възраст те експериментират, имитират, играят с образи, движения, роли и емоции. Това е естествен начин да опознават света и себе си.
В същото време е полезно да се **замислите какви могат да са причините детето ви да се привлича повече от образи, свързани с другия пол, отколкото със собствения**. Обикновено това не е „избор“, а вътрешно търсене. На психично ниво понякога това показва, че детето търси **идентификация, сигурност, внимание или ценност**, които по някаква причина не усеща достатъчно свързани със себе си.
Може да се разглежда и като форма на **вътрешно страдание или объркване**, не в драматичния смисъл, а като сигнал: „Опитвам се да разбера кой съм и къде е моето място“. Детето не „отхвърля“ себе си съзнателно, а търси други персонификации, чрез които да се почувства видяно, прието и живо.
Понякога това има връзка с **динамиката между мъжа и жената в семейството** – не с това какво се казва, а с това какво се преживява. Как се показва мъжката роля? Как се преживява женската? Къде детето усеща повече топлина, близост, свобода за изразяване? В семейството полът има значение, защото чрез него детето изгражда първите си вътрешни образи за себе си.
Много важно е да знаете, че **забраните и наказанията няма да помогнат**. Те по-скоро засилват объркването и могат да доведат до срам или страх: „С мен нещо не е наред“. А това е точно обратното на онова, от което детето има нужда.
Вместо това е необходимo:
* **насърчаване**, а не контрол
* **приемане**, а не коригиране
* **помагане на детето да усеща собствената си уникалност и ценност**, точно такова, каквото е в момента
Полезно е да му давате възможности за разнообразна игра, движение, творчество, контакт с бащината фигура (или мъжки модели), без натиск и без противопоставяне на „момичешко“ и „момчешко“. Колкото по-сигурно и прието се чувства детето, толкова по-естествено то ще интегрира различните части от себе си.
Ако тревогата ви остава силна или се усещате несигурни как да реагирате, разговор с детски психотерапевт може да бъде много подкрепящ – не защото „има проблем“, а за да получите спокойствие, разбиране и насоки, съобразени точно с вашето дете и вашето семейство.
Вие вече правите най-важното: **грижите се и търсите разбиране**. Това е силна основа.