Дълготрайните психологически ефекти от пандемията тепърва ще се обработват и осмислят, както и ще се търсят начини за тяхното преодоляване. Неслучайно сред водещите специалисти в областта на психотерапията се обсъжда активно въвеждането на нов термин и психично разстройство. Активно се налага термина „мас травма“. Нарушение на психичното функциониране, в следствие страхът, изолацията, загубите, претърпени по време на Ковид пандемията.
Ситуацията на действаща вирусна епидемия изисква физическо дистанциране, спиране на обичайния начин на живот, което води до промяна на основни навици, нарушаване на границите или тяхното размиване, както и основно се свързва със страх, безпомощност и невъзможност да имаме обичайния контрол. Все неща които изграждат нашата базова сигурност.
Тъй като основният начин за проектиране и решаване на емоционалните конфликти, както и за изследване и експериментиране с емоциите за децата е играта и то по възможност, играта и обмена с други деца, тяхното базово психично функциониране също страда.  
Основният инструмент на играта е въображението. То също най-добре се развихря и развива когато има споделяне, заедност, общуване на едно и също емоционално ниво.
При децата това са и основните механизми за формиране на защитена среда, която особено в ситуацията на пандемия е един от стълбовете на доброто емоционално функциониране.
Освен това, когато възрастните са затормозени и затруднени психически, не е възможно това да не рефлектира върху децата.
Нарушено е обичайното функциониране на цялото семейство, така че ще опитам да помогна с най-различни видове игри свързани с установяване на приемливи гъвкави граници, вентилиране на емоциите, насърчаване на споделянето и обмена им, както и ненасилствената комуникация и подобряването на връзката между членовете на семейството.
Отсега правя уговорката, че в игрите, които споделям няма нищо задължително. Природата на играта е такава, че тя изисква пълна свобода, доброволност и отдаденост. Обратното – пиша този текст с идеята, че би могъл да насърчи възрастните и децата да използват въображението си, да творят и създават.
Повечето игри тук са насочени основно към  развитие на емоционалната интелигентност, изразяване и обмен на емоциите, което всъщност подпомага сплотяването и в крайна сметка оцеляването в добро психично здраве.
Всяка от посочените игри си има възрастови специфики и ограничения.

Игри работещи върху границите и тяхната гъвкавост
Граници на екрана и обхвата на полето. Тази игра би могла да помогне при онлайн обучението и включването в интернет с разнообразни програми за обмен – зуум, тиимс, скайп.
Всички застават пред екраните. Има един който брои, докато останалите се „скрият“, не се виждат на екрана. Този, който брои следи всички да са добре скрити. След което казва “Стоп” и всички отново трябва да се появят на екран. Това е вид виртуална криеница.
Тази игра е изобретение на Борислава Петрова.
Стоп – Всички тичат има един, който казва „Стоп“ и всички трябва да замръзнат. Този, който е направил „Стоп“, посочва следващият, който прави „Стоп“.
Острови – разделяме се на двойки. Във всяка двойка има един, който има въображаем остров, и един който иска да завземе острова – с въображаема лодка примерно. Островите обикновено ги оформяме от въжета или столове. Целта е да се запази територията  или съответно, да се превземе острова.
Игри, работещи с обмена на емоции, разтоварването на емоции
Правене на кукли – от подръчни материали –  чорапи, дървени лъжици, копчета и др., всеки изработва по една кукла. След което трябва да я представи, как се казва, какво прави, каква е . Следващата фаза е да си направим куклен театър и всеки да е в ролята на собствената си кукла. Тази игра е дълга и може да се започне на единия ден и да се приключи на следващият или по-следващият.
Огледална гимнастика – избирате си тема, примерно „Как се събудих тази сутрин“ и си избирате човек от семейството за огледало. Вие показвате, човекът, който е огледало ви имитира като огледало. След това се сменяте или пък човекът, който ви е имитирал, нас свой ред си посочва огледало. Обикновено тази игра я играем без думи. Може да има други звуци – шум от вода, вятър, отваряне и затваряне на врати и др.

Емоции или емоционални карти – емоционалните карти представляват нарисувани със ситуации или емотикони различни чувства. Продават се в книжарниците. Ако нямате такива може да накъсате малки листчета. Формат колкото половин карта за  игра. Питам останалите какви емоции знаят. На всяко листче изписвам по една емоция. След това всеки тегли под ред едно листче, прочита на глас емоцията и посочва с палец за себе си тази емоция как е в момента. Палец нагоре – високо, водоравен палец – средно е положението, палец надолу – в момента не я изпитвам тази емоция. След което цялата група гласува едновременно с посочване, кой най-много по принцип притежава тази емоция. Ако не знаете или се колебаете – сочи се тавана.
Искам, Харесвам, Благодаря – Имаме три стола един до друг . Всеки си има име – “Какво харесвам в себе си”, “Какво искам за себе си”, “За какво благодаря”. Сядайки на всеки един от столовете, всеки казва за себе си, останалите гледат

Игри за развитие на въображението
За щастие, за нещастие – Правим обща история. Един след друг казваме по едно изречение. Всеки избира за себе си изречението с какво да започва с „За щастие…“ или „За нещастие…“. След като историята стане достатъчно дълга, всеки може да си избере роля и да я разиграете.
Влизане в роли – разделяме се на два отбора, отбор А се обединява около някаква роля – животно, приказно същество, друго . Отбор Б трябва да дойде при отбор А в тази роля. След което отборите си разменят задачите – отбор В намисля роля, отбор А я изиграва. Следваща фаза на играта е, „Прилагателно+съществително“. Тоест до сега ролята е била – „ Елате при нас като слон“, от тук нататък е „Елате при нас като весел слон“.
Селфи  – Всеки от участниците си мисли за това какво селфи иска да си направи и къде. Също и къде ще го публикува. След което застава в съответната поза и си прави въпросното селфи въображаемо. Останалите гледат. Всички се изреждат да си направят селфи. По желание после може да има групово. Някой, който желае, може да види въображаемата снимка отстрани….
Снимки – един от групата решава каква снимка иска да си напарви – на нея може да има всичко – предмети, животни, хора. След което избира колкото персонажа са му необходимиот присъстващите . Казва им какво или кого играят. Реплика може също да имат. След което ги скулуптурира в съответната поза. Снимката се изиграва. Режисьорът е може да я види отстрани, да направи въображаема фотография или пък и той да застане в нея.

Игри за опознаване
Две истини една лъжа – всеки има по едни лист. На него написва две истини и една лъжа за себе си без да посочва кое от твърденията е истина, кое е лъжа. Седящият в негово дясно, трябва да посочи кое според него е лъжата и да се обоснове.
Никога не съм – всеки има по пет клечки или чипове. Всеки от участниците има право на пет фрази, истина за казващия, започващи с „Никога не съм…“ Целта е да спечелиш чиповете или клечките на другия. Другият дава клечка или чип, ако е правил нещото, което задаващият фразата не е. Например  аз казвам „Никога не съм летяла със самолет“, всички, които са летели със самолет ми дават клечка или чип. Печели този, който е събрал най-много чипове/клечки.
Три въпроса – всеки пише по три въпроса, които би искал да научи от конкретен човек от семейството или пък общо. Въпросите се слагат в една шапка и всеки си тегли и отговаря на тези, които са се паднали.
Кълбото на въпросите – всички сядаме в кръг. Първият държи кълбо. Казва името на този, към който ще хвърли кълбото. След името следва въпрос или предположение за човека. След което хвърля кълбото. Човекът казва дали предположението е вярно или отговаря въпроса. След което на свой ред задава въпрос или прави предположение към някой друг. И хвърля кълбото. След това някой друг. Така докато всички се оплетем в нишки. След това следва разплитане на кълбото. Тоест този на който е зададен въпрос или предположение връща въпрос или предположение към този, който му го е задал или направил предположение. Така кълбото се навива обратно.
Надявам се да съм била полезна и да съм ви заинтригувала. Игрите са подходящи за различни възрасти деца и за възрастни на всякаква възраст